Произношение | вилюйча́нка |
Начальная форма | вилюйчанка |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | вилюйчанка | вилюйчанки |
Рд. | вилюйчанки | вилюйчанок |
Дт. | вилюйчанке | вилюйчанкам |
Вн. | вилюйчанку | вилюйчанки |
Тв. | вилюйчанкойвилюйчанкою | вилюйчанками |
Пр. | вилюйчанке | вилюйчанках |
вилюйч — корень,
ан — суффикс,
к — суффикс,
а — окончание.