Произношение | викариа́т |
Начальная форма | викариат |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | викариат | викариат |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | викариат | викариаты |
Рд. | викариата | викариатов |
Дт. | викариату | викариатам |
Вн. | викариат | викариаты |
Тв. | викариатом | викариатами |
Пр. | викариате | викариатах |
викари — корень,
ат — суффикс,
ø — нулевое окончание.