Произношение | взма́чивать |
Начальная форма | взмачивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | взмачиваю | взмачивал | |
жен. р. | взмачивала | |||
Ты | муж. р. | взмачиваешь | взмачивал | взмачивай |
жен. р. | взмачивала | |||
Он | взмачивает | взмачивал | ||
Она | взмачивала | |||
Оно | взмачивало | |||
Мы | взмачиваем | взмачивали | ||
Вы | взмачиваете | взмачивали | взмачивайте | |
Они | взмачивают | взмачивали |
вз — приставка,
мач — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | взмачивать |
Прич. страд. наст. | взмачиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | взмачиваем |
Прич. действ. прош. | взмачивавший |
Прич. действ. наст. | взмачивающий |
Дееприч. наст. | взмачивая |