Произношение | взбря́кивать |
Начальная форма | взбрякивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | взбрякиваю | взбрякивал | |
жен. р. | взбрякивала | |||
Ты | муж. р. | взбрякиваешь | взбрякивал | взбрякивай |
жен. р. | взбрякивала | |||
Он | взбрякивает | взбрякивал | ||
Она | взбрякивала | |||
Оно | взбрякивало | |||
Мы | взбрякиваем | взбрякивали | ||
Вы | взбрякиваете | взбрякивали | взбрякивайте | |
Они | взбрякивают | взбрякивали |
вз — приставка,
бряк — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | взбрякивать |
Прич. действ. прош. | взбрякивавший |
Прич. действ. наст. | взбрякивающий |
Дееприч. наст. | взбрякивая |