Произношение | бре́ньканье |
Начальная форма | бреньканье |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | бреньканье | бреньканье |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | бреньканье | бреньканья |
Рд. | бреньканья | бреньканий |
Дт. | бреньканью | бреньканьям |
Вн. | бреньканье | бреньканья |
Тв. | бреньканьем | бреньканьями |
Пр. | бреньканьи | бреньканьях |
брень — корень,
ка — суффикс,
нь — суффикс,
е — окончание.