Произношение | арчо́вник |
Начальная форма | арчовник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | арчовник | арчовник |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | арчовник | арчовники |
Рд. | арчовника | арчовников |
Дт. | арчовнику | арчовникам |
Вн. | арчовник | арчовники |
Тв. | арчовником | арчовниками |
Пр. | арчовнике | арчовниках |
арч — корень,
ов — суффикс,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.