Произношение | архимице́т |
Начальная форма | архимицет |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | архимицет | архимицет |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | архимицет | архимицеты |
Рд. | архимицета | архимицетов |
Дт. | архимицету | архимицетам |
Вн. | архимицет | архимицеты |
Тв. | архимицетом | архимицетами |
Пр. | архимицете | архимицетах |
архим — корень,
иц — суффикс,
ет — суффикс,
ø — нулевое окончание.