Произношение | артё́мовец |
Начальная форма | артемовец |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | артемовец | артемовцы |
Рд. | артемовца | артемовцев |
Дт. | артемовцу | артемовцам |
Вн. | артемовца | артемовцев |
Тв. | артемовцем | артемовцами |
Пр. | артемовце | артемовцах |
артем — корень,
ов — суффикс,
ец — суффикс,
ø — нулевое окончание.