Произношение | арбитра́жер |
Начальная форма | арбитражер |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | арбитражер | арбитражеры |
Рд. | арбитражера | арбитражеров |
Дт. | арбитражеру | арбитражерам |
Вн. | арбитражера | арбитражеров |
Тв. | арбитражером | арбитражерами |
Пр. | арбитражере | арбитражерах |
арбитр — корень,
аж — суффикс,
ер — суффикс,
ø — нулевое окончание.