Произношение | анафема́тствовавшим |
Начальная форма | анафематствовавший |
Форма | полное |
Залог | действительное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | прошедшее |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | анафематствовавшим | анафематствовавшим | анафематствовавшим |
Род | мужской | средний | |
Число | единственное | единственное | множественное |
Падеж | творительный | творительный | дательный |
анафемат — корень,
ств — суффикс,
ова — суффикс,
вш — суффикс,
им — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | анафематствовать |
Прич. страд. прош. | анафематствованный |
Прич. кр. страд. прош. | анафематствован |
Прич. страд. наст. | анафематствуемый |
Прич. кр. страд. наст. | анафематствуем |
Прич. действ. прош. | анафематствовавший |
Прич. действ. наст. | анафематствующий |
Дееприч. прош. | анафематствоваванафематствовавши |
Дееприч. наст. | анафематствуя |