Произношение | анальци́м |
Начальная форма | анальцим |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | анальцим | анальцим |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | анальцим | анальцимы |
Рд. | анальцима | анальцимов |
Дт. | анальциму | анальцимам |
Вн. | анальцим | анальцимы |
Тв. | анальцимом | анальцимами |
Пр. | анальциме | анальцимах |
анальц — корень,
им — окончание.