Произношение | акцентова́ть |
Начальная форма | акцентовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | акцентую | акцентую | акцентовал | |
жен. р. | акцентовала | ||||
Ты | муж. р. | акцентуешь | акцентуешь | акцентовал | акцентуй |
жен. р. | акцентовала | ||||
Он | акцентует | акцентует | акцентовал | ||
Она | акцентовала | ||||
Оно | акцентовало | ||||
Мы | акцентуем | акцентуем | акцентовали | ||
Вы | акцентуете | акцентуете | акцентовали | акцентуйте | |
Они | акцентуют | акцентуют | акцентовали |
акцент — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | акцентовать |
Прич. страд. прош. | акцентованный |
Прич. кр. страд. прош. | акцентован |
Прич. страд. наст. | акцентуемый |
Прич. кр. страд. наст. | акцентуем |
Прич. действ. прош. | акцентовавший |
Прич. действ. наст. | акцентующий |
Дееприч. прош. | акцентовав |
Дееприч. наст. | акцентуя |